Нансен – визионер и човек на действието

Фритьоф Нансен е роден в Норвегия през 1861г. Той е учен, полярен изследовател, дипломат, държавник и хуманист, дълбоко загрижен за съдбата на  всички хора.

Нансен е истински пионер в областта на приложните науки, като живо се интересувал от зоология, биология на морския свят, океанография, геология, антропология и социология.

Още едва двадесет и няколко годишен, през 1888г. Нансен повежда първото прекосяване на Гренландия със ски – това е първото от цяла редица приключенски пътувания, които той ще предприеме. Жаждата му за знания го отвежда до Арктика и Антарктика, като през  1893г. той потегля на тригодишно арктическо пътуване на борда на кораба „Фрам“. Нансен и неговият спътник правят опит да достигнат Северния полюс, като се приближават до него много повече от всички свои предшественици в това начинание.

Интелектуалните му способности са не по-малко впечатляващи. Едва на 26-годишна възраст той вече е завършил докторската си дисертация за централна нервна система при човека. Но Нансен заслужено остава в историята най-вече с пионерските си начинания за закрила на бежанците.

През 1920г., скоро след края на Първата световна война, Нансен е назначен за председател на   Норвежката делегация към базираното в Женева Общество на народите, една длъжност, която той заема до смъртта си през 1930г. Скоро след назначаването му възлагат да оглави първата мащабна хуманитарна задача на ОН – репатрирането на общо 450 000 военнопленници. Той успява да доведе начинанието до успешен край, като ангажира подкрепата на правителства и доброволчески дружества.

Широко признат като харизматичен лидер, през 1921г. Нансен е назначен за първия Върховен комисар за бежанците на ОН. Той незабавно се захваща с непосилната задача да помогне за репатрирането на стотици хиляди  бежанци и да им помогне да се сдобият с правен статут и икономическа независимост.

Нансен разбира, че един от основните проблеми, пред който са изправени  бежанците, е липсата на международно признати документи за самоличност, което на свой ред усложнява процеса на търсене на убежище. Норвежкият политик въвежда в употреба т. нар. „Нансенов паспорт,“ който е и първият законов инструмент, използван за международна закрила на бежанците.

Международният Червен кръст и редица правителства се обръщат към него с молба да организира хуманитарна програма за милионите пострадали от глада в Русия през 1921-1922г. За неоценимия си принос Нансен получава Нобеловата награда за мир през 1922г. Парите той използва за хуманитарна помощ в Украйна.

Той участва в преговорите, които водят до подписването през 1923г. на Договора от Лозана между правителствата на Гърция и Турция. По-късно той прави опит да помогне за намиране на решение на арменската криза.

По време на мандата си като Върховен комисар Нансен задава високи стандарти за работа в помощ на бежанската кауза и се превръща в пример за всички, работещи в хуманитарната област.

Нансен работи за каузата на бежанците, като по пътя си постига триумфи, но се сблъсква и с разочарование. Остава дълбоко огорчен от човешкото безразличие към страданието на ближния. Негови с думите, че „бежанците, които се смятаха за нетърпимо бреме, ще се окажат всъщност безценна придобивка.“ Но тази страстна вяра в потенциала на всяко човешко същество не винаги е споделена от мнозина.

Нансен умира през 1930г. на 69-годишна възраст. ВКБООН учредява наградата „Нансен“ за принос към бежанците в негова чест през 1954г. Тя се връчва на отделен човек или организация за изключителни заслуги към бежанската кауза. Фритьоф Нансен беше избран за „Норвежец на хилядолетието“ от народа на Норвегия през 2000г.

Page 9 of 18