Изминалото десетилетие, белязано от смърт, унищожение и разселване, не трябва да отслабва нашата солидарност със сирийците

За десет години кризата в Сирия нанесе невъобразими човешки страдания и болка. Светът не оказа нужната подкрепа на сирийците. Като върховен комисар на ООН за бежанците, посрещам тази годишнина с мъка в сърцето. Това десетилетие на смърт, разрушения и разселване се случи пред погледа на световните лидери.

За десет години половината от сирийското население беше принудено да напусне домовете си. Повече от 5,5 милиона сирийци са бежанци в региона, докато стотици хиляди са разпръснати в 130 страни. Други 6,7 милиона сирийци са вътрешно разселени. За десет години едва ли има град или село в Сирия, което да не е преживяло насилие, а лишенията и хуманитарната криза в Сирия са невъобразими.

Комбинация от намаляващата помощ с икономическия спад, предизвикан от COVID-19,  доведе сирийските бежанци до невиждани нива на отчаяние. В Ливан девет от десет сирийци живеят в крайна бедност. Загубата на поминък, нарастващата безработица и COVID-19 също изтласкаха милиони хора от държавите, които са ги приели – Йордания, Ливан, Турция, Ирак, под прага на бедността.

В същото време бяхме свидетели на изключителна щедрост, благодарение на която бяха спасени милиони сирийски животи. Съседите на Сирия приютяват милиони бежанци, носейки огромна отговорност. Техните икономики, оскъдните ресурси, инфраструктурата и обществата им са под огромен натиск.

Отвъд региона солидарността със сирийските бежанци накара много правителства да променят политиките и да предложат помощ на бежанците и страните, приемащи бежанци, чрез презаселване, събиране на семейства, хуманитарни визи, стипендии и други безопасни и законни пътища за сирийските бежанци .

Тежестта на тази криза не трябва да отслабва нашата солидарност към сирийците. Напротив, трябва да удвоим общите си усилия в подкрепа, както на бежанците, така и на общностите, които ги приемат.

Дължим го на сирийските бежанци и на целия регион.