Интерактивна изложба „Самоличност“

21 юли 2019

Интерактивна фотоизложба „Самоличност“

Наричаме бежанци хората, които бягат от война и насилие в държавите им на произход. Но ако този термин измести техния човешки образ, тогава те губят самоличността си. Сякаш, когато станеш бежанец, вече не си лекар, музикант, учител, баща …

Интерактивната изложба „Самоличност“ представя чрез снимки и видеа лицата и историите на бежанци в България с фокус върху мечтите, спомените, ценностите им. Тя включва общо десет истории на хора от Сирия, Иран, Ирак, Афганистан и Мали.

Всяка фотография е придружена от кратко видео-послание на човека от снимката. Благодарение на мобилното приложение за добавена реалност Artvive всеки може да накара фотографиите да „оживеят“ във видеоразказ. При насочване към фотографията на мобилно устройство с приложението Artivive, се стартира видео, което разкрива повече за човека от снимката. Приложението Artivive е налично за iOS тук и за Android тук

 

Абдула Кожа, Сирия
Кожа, както го наричат приятелите му, напуска Алепо през 2010 г. и отива в Турция. Смята че ще остане извън Сирия само за няколко месеца, но скоро разбира, че никога няма да може да се върне. В Турция прекарва три години, през които учи и работи. Идва в България през 2013 г. и въпреки езиковата бариера успява да се запише като редовен студент по дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив. През 2019-та година се дипломира успешно.
Освен да стане добър стоматолог, Кожа таи още една мечта – да участва в Олимпийските игри през 2020 г. в Токио, като част от Олимписйкия отбор на бежанците. След пристигането си в Пловдив се отдава на тичане на открито, а по-късно и на бокс.
Откакто идва тук, чувства като негов дълг да съдейства на българското общество и да помага на други хора в нужда, които изпитват трудности. Работи като доброволец и основава фондация в подкрепа на бежанците – ‘Help Those In Need Charity‘.
Кимия Дастах, Иран
Кимия идва в България преди 8 месеца от град Бандар Абас, Иран. Като жена и християнка за нея е много трудно да живее спокойно в Иран. Завършва бакалавър по графичен дизайн и фотография, но образованието й не минава безпроблемно. В университета често преподаватели намират начин да възпрепядстват ученето й – за това, че се вижда коса под шала й или за облеклото й, и не веднъж е обвинявана, че не спазва правилата, без причина.
Обича да снима природа и модна фотография. В България работи в салон за красота и ходи на курс по български език. Иска да работи по специалността си, но след като научи езика добре. Казва, че има много голяма разлика между България и Иран, основно в свободата на хората, начина на живот и възможността сама да избира бъдещето си: избор, който в родината й не съществува.
Роди Наамо, Сирия
Роди (от кюрдски „изгрев“) е на 28 г. и успешно се справя с две много различни професии: социална работа с деца бежанци и експерт в компанията за аутсорсинг TELUS International. В Европа пристига с брат си, минава транзитно през България и отива в Германия, но избира да се върне отново тук. В България е от четири години и се чувства мнго добре, тъй като успява да открие работа, приятели, да научи езика, да пътува.
Работи като част от екипа на Каритас София в центъра за бежанци във Враждебна, където помага на децата да рисуват, да спортуват и да пеят. Роди е учил арабска литература и педагогика, знае шест езика – кюрдски, арабски, български, английски, турски, немски и учи испански и японски.
Най-трудният момент в живота му е през първите четири месеца в България, защото е сам, без език, близки, препитание и яснота за бъдещето. Най-щастливият момент идва, когато се запознава с нови хора и намира истински приятели.
Наргес Машрафи, Афганистан
Наргес е 10 клас и учи в професионална гимназия по облекло в София. Идва в България преди три години със семейството си – родителите си и още петима братя и сестри. Губи баща си малко след пристигането си в България. Не е ходила на училище в Афганистан, но винаги много е искала да учи, да посещава училище, е изглеждало като неосъществима мечта. Първият ден в класната стая е бил силно емоционален за Наргес – изпълнен с вълнение от случващото се и панически страх дали ще се справи.
Тя вярва, че знанието има силата да я направи стойностен човек и достоен гражданин. Казва, че да познаваш историята, да можеш да четеш книги и да бъдеш образован, е невероятно усещане. Наргес знае, че никъде не е лесно, но вярва, че където има мир, има и бъдеще. Смята, че с постояннство и отдаденост може да се справи с всичко, а след като завърши, иска да продължи образованието си в университет и да учи интериорен дизайн.
Сохайл Мохамади, Афганистан
Сохайл е втори „Г“ клас в столично училище. Идва от Афганистан в България със семейството си. Тук са от три години, като първо са настанени в бежанския център в Харманли, а от тази година живеят в София, където родителите му намират работа.
В Харманли Сохайл за първи път влиза в училище и завършва с отлични оценки първи клас, става любимец на учителите, които го изпращат със сълзи към София. Справя се чудесно с всички предмети, говори български добре, знае български песни и участва в пиеси.
Зоя Жабали, Сирия
Зоя идва в България преди четири години с цялото семейство. Тази година завършва 12 клас, говори перфектен български, въпреки че в началото й е било много трудно. Домът в град Ябруд й е попадал под ракетите два пъти, като при първия удар цялото семейство си е вкъщи и по чудо се разминава без тежки травми. При втората атака семейството вече живее в Дамаск, а домът им в Ябруд е напълно разрушен.
Зоя си спомня деня, в който е трябвало да напусне. Била е в училище с приятелки, баща й идва да я вземе и й казва, че трябва да си стегне багажа и да тръгнат незабавно. Тогава за последен път вижда приятелките си.
Обича да рисува и иска да учи графичен дизайн в София. Има много визуални идеи и нестандартно виждане за това как да представи интересни проекти и се надява да се усъвършенства в тази посока.
Мохамед Сила, Мали
Мохамед е на 21 г. и идва в България след дълго и опасно пътуване от Африка. Напуска Мали след убийството на баща си, който загива по време на ислямистките набези в страната. Семейството му е в опасност и Мохамед решава да замине в Сърбия, за да спаси живота си и да сбъдне мечтите си: да бъде професионален футболист и да учи в университет. След няколко неуспеха да се установи там, заминава в Западна Европа, но пътят му го води в България и тук той най-сетне намира пристан.
Първите месеци в страната не са лесни за Мохамед, защото е настанен в центъра от затворен тип в Бусманци, без право да излиза, да учи или работи. Прекарва там 8 месеца, през които се запознава с българи, които се превръщат в неговото ново семейство и му помагат да заживее нормално.
Днес Мохамед е картотекиран играч във ФК Витоша (Бистрица), по-известен като Бистришките тигри. Кандидатства за университет, иска да учи бизнес администрация и маркетинг.
Фарасат Мохамади, Иран
Името й означава „умна“. Фарасат е архитект с осъществени проекти за спортни, жилищни и бизнес сгради. Тя избира мъжка професия в страна, където от жените се очаква да бъдат домакини, и често не получават шанс дори да посещават училище. От малка мечтае да работи като инженер, но достъпът до този занаят в Иран е почти невъзможен, и тя избира да учи архитектура, като най-близко до инженерството.
В България идва през 2018 г. при мъжа си, който е в страната преди нея и работи като преводач от персийски и кюрдски език. Той е професионален журналист, избягал от Иран заради статиите си. В България Фарасат намира работа в архитектурно студио.
Амджад Джад, Сирия
Амджад идва в България със съпругата си и дъщеря им, която е на 2 години. Той взема със себе си и своя ууд – инструмента, чиито струни са орисани да разкажат на света за болката на сирийския народ.
Амджат е изпълнител на музика от Близкия Изток и вече често свири в България и Европа. Харесва балканското звучене и българската етно музика. Тук семейството се чувства добре и тук виждат бъдещето си. В момента Амджад работи в TELUS International с арабски език. Съпругата му работи като учителка в частно ливанско училище.
Уисам и Нисрин, Сирия
Уисам и Нисрин имат шест деца и идват от района на Дамаск в Сирия. Всички заедно пристигат в България преди едва три месеца. Семейството смята, че страната предлага много възможности за развитие и искат да започнат собствен бизнес в сферата на туризма и да популяризират България като туристическа дестинация в Близкия изток.
В Сирия Нисрин е била учителка в детска градина, а Уисам се е занимавал с търговия. Сега проучват възможностите за бизнес и развитие у нас, учат български език, запознават се с културата и опознават хората, защото им харесва и искат да останат тук.