Лицата, подали молба за международна закрила, имат право на подслон, храна, здравно осигуряване, психологическа помощ и образование за децата.[1] Ако процедурата за предоставяне на международна закрила не е завършена в рамките на три месеца след подаване на молбата, те имат равен достъп и до пазара на труда като всички български граждани.
Какво получават бежанците и хората, търсещи закрила в България?
Търсещите закрила се настаняват в центрове на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Чрез проект, финансиран от европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и изпълняван от ДАБ, от края на 2018 г. търсещите закрила лица получават 20 лв. на месец помощ, за да покриват свои основни нужди, и още 10 лв., ако се включват в инициативи по подръжка на центровете. Дори и да имат достъп до здравеопазване, липсата на финансова подкрепа може да възпрепятства хората, търсещи закрила да си набавят предписаните им лекарства.
Според Закона за убежището и бежанците хората с бежански статут получават правата и задълженията на български граждани.[2] Хората с хуманитарен имат правата на постоянно пребиваващи чужденци. След връчването на решението за предоставяне на закрила двете групи имат 14 дни да напуснат центровете на ДАБ. Те следва да намерят дом и да си издадат лични документи. Имат и достъп до системите за социално подпомагане и социални услуги по реда и условията за българските граждани. По данни на Агенция за социално подпомагане осем от всички хора, получили международна закрила в България през 2018 г. (730), са кандидатствали за социални помощи. Пет от тях са хора с увреждания.
Шанс да работят и да бъдат независими
На практика хората, получили бежански и хуманитарен статут, се сблъскват с трудности дори при упражняването на дадените им права за достъп до социалната система. Например, въпреки че в мнозинството от случаите лицата с международна закрила не разполагат с жилище, те нямат право да кандидатстват за социални жилища. Причината е, че се изисква минимим пет или десет години уседналост в дадено населено място, както и българско гражданство на един от членовете на семейството на кандидата. Бежанци и лица с хуманитарен статут на практика не получават и семейни помощи за деца, въпреки че в четири отделни случая Върховеният административен съд определя отказа като дискриминационен.
България не предоставя целенасочена подкрепа за интеграция на хора, получили международна закрила и няма работещ механизъм за интеграция. Поради това не се предлагат курсове по български език, подкрепа при търсене на жилища, записване при личен лекар и др. Въпреки всичко в страната живеят между 500 и 1000 души с предоставена международна закрила. Мнозинството от тях работят и не искат помощи, а шанс да бъдат независими и пълноценни членове на българското общество.
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
