Абубакар Хасан Маоу, 31-годишен бежанец от Сомалия, работи вече 18 месеца като пицар в “Тратория Падрино” – италиански ресторант в Марибор, североизточна Словения.
Марибор, 17 декември (ВКБООН) – Абубакар умело разстила тесто, докато наглежда дали кашкавалът на пицата с пеперони, печаща се в пещта зад него, вече се топи. Той добавя пресния доматен сос върху тестото и нарежда останалите съставки. Половината пица е с прошуто, другата половина – вегетарианска.
Абубакар Хасан Маоу, 31-годишен бежанец от Сомалия, работи вече 18 месеца като пицар в “Тратория Падрино” – италиански ресторант в Марибор, североизточна Словения. Щастлив и облекчен, че е договорът му е удължен с още една година, той си спомня колко невъзможно му се е струвало да си намери работа в началото.
Абубакар се е научил да пече пици в Малта. Там той живял четири години и половина, след като прекосил Средиземно море със саморъчно построена лодка от Либия през юни 2006.
Абубакар напуска Сомалия, за да спаси живота си. Той е свидетел на убийството на баща си и четиримата си братя и сестри.Младият сомалиец се мести в Словения преди две години. Той е един от осемте бежанци, включени в EUREMA – проект за релокация от Малта в страни от ЕС, целящ споделяне на отговорността към бежанците, приети в Малта.
Макар да е получавал добра заплата в Малта (около 1 300 евро на месец), Абубакар не можел да си представи да остане там задълго, а и се чувствал изключен от обществото.
“Не можеш да се надяваш да получиш гражданство”, казва той, спомняйки си за друг бежанец от Сомалия, който прекарал 14 години в Малта, без да бъде натурализиран. “Трябва да подновяваш документите си всяка година.”“Мислех си, че ако една държава приема малко хора – за разлика от големите страни, в които има много бежанци – то значи тя иска да предостави добри условия за живот”, обяснява Абубакар решението си да приеме възможността за презаселване в Словения.
Другата причина да се реши били красивите снимки на природата в Словения, които намерил по интернет.Но пристигайки в Словения, Абубакар се сблъскал с горчивата действителност: той не знаел езика, температурите били много ниски и отоплението не работело, а той спешно се нуждаел от работа, тъй като социалната помощ от 190 евро на месец покривала разходите едва за две седмици.
Без да говори езика, Абубакар трудно можел да си намери работа, въпреки помощта на ръководителя на програмата за ориентация Мартина Майерле, която изпратила автобиографията му в различни пицарии. Няколко месеца по-късно Майерле видяла обява за персонал в местна пицария и веднага попитала дали собствениците ще се съгласят да вземат сомалийски бежанец на изпитателен период.
“Отначало той идваше за няколко часа два-три пъти в седмицата, но когато видяхме, че изпълнява всичко точно, пече добри пици, работи чисто и има опит, бяхме щастливи да му предложим работа”, казва Мелита Довник, един от мениджърите на популярното италианско заведение.
Мениджърите не се притеснявали, че Абубакар още не говорел словенски, щом можел да се разчита поръчките и рецептите.
“Ние също сме работили в чужбина – прекарахме девет години в ресторант в Швейцария и знаем колко е трудно за един чужденец да си намери работа, без да знае езика”, спомня си Довник. Нейният персонал бързо свикнал с новия си колега. Сега те предпочитат да се обръщат към него на словенски, а не на английски, за да му помогнат по-бързо да научи езика.
Засега Абубакар е единственият от осемте бежанци, презаселени от Малта, който успява да си намери работа в Словения. Той е бил на път да се откаже, когато от “Тратория Падрино” му дават шанс.
“Казах си: ‘Словения е моят нов дом. Лесно или не, трябва да намеря начин да стъпя на краката си’”, спомня си Абубакар и добява, че все пак би напуснал страната, ако не беше започнал тази работа.
Вече намерил работа, Абубакар има още две мечти. Едната е да доведе семейството си, което не е виждал от седем години, в Словения. Неговата съпруга, двамата му сина – на девет и 11 години, и дъщеря му, която е само на шест, живеят в Могадишу. Абубакар мечтае да види дъщеря си за първи път, защото когато бяга от Сомалия, съпругата му е била още бременна.
Другата му мечта е да отвори в Словения магазин за продажба на храна и дрехи на едро, подобен на този, който баща му е имал в Сомалия. Дотогава обаче той е щастлив да трупа опит в пицарията.
Довник също е доволна: “Той доказа умението си, така че може да остане при нас колкото дълго иска”, каза тя пред ВКБООН.
Ева Хегедуш, Марибор, Словения
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
