Избягали от войните, Джамал от Сирия и Омар от Ирак сега не само живеят заедно в регистрационен център в Румъния, но и споделят всекидневните тревоги и радости на живота.
ТИМИШОАРА, 13 февруари 2013 (ВКБООН) – Избягали от войните в съседни си родини, Джамал* от Сирия и Омар от Ирак сега не само живеят заедно в един от регистрационните центрове в Румъния, но и споделят всекидневните тревоги и радости на живота в нова държава.
Джамал пристига в центъра в Тимишоара през септември 2012 г., след като бяга от гражданската война в Сирия. Според изчисленията на ВКБООН, повече от 800 000 души са били принудени да избягат в съседни страни, а няколко хиляди сирийци са потърсили убежище в Румъния след началото на военните действия през 2011 г.
Омар пък пристига от Ирак през март 2012 г. Въпреки че войната в страната започва през 2003 г., Ирак все още е разкъсван от насилието между различните религиозни секти.
Сега двамата мъже изчакват окончателното решение относно статута си и се надяват да получат закрила, за да могат да живеят и работят в Румъния, както и да пътуват из Европа. Засега обаче живеят в несигурност.
И двамата са на 33 години, и двамата са завършили университет. Историите им за това как са избягали от войните пък са подобни на преживяното от другите четирима мъже, с които Джамал и Омар споделят стая в Тимишоара. Всички те са платили на съмнителни каналджии, за да бъдат откарани от сърцето на Близкия Изток до Европа.
Джамал, който е загубил членове от семейството си и се е страхувал не само за своя, но и за живота на жена си и децата си, поел към Тимишоара, като взел със себе си само една малка чанта. Както всички търсещи закрила, сега Джамал получава от държавата само 108 леи (около 48 лв.) на месец. Преди той е работил като социолог в една от агенциите на ООН, посветена на превенцията на насилието по полов признак в Дамаск. Сега обаче Джамал прекарва по-голямата част от времето си, помагайки в магазин за килими, държан от сирийци в едно от предградията на Тимишоара.
„Занимавам се с това, за да не прекарвам времето си в лагера – там можеш да се побъркаш”, признава Джамал.
Макар животът му сега да е коренно различен, Джамал оценява сигурността, която Румъния му предоставя, и се надява скоро да се събере с жена си и двете си деца – дъщеря на три години и половина, и син на двайсет месеца.
„Преживяното не ме пречупи. Искам да изградя добро бъдеще за семейството си. Искам да ги доведа тук, понеже знам, че насилието в Сирия няма да приключи”, казва той. „Видях много, но сега мисля само за бъдещето. Не искам дъщеря ми да гледа кръвта по улиците или да слуша новините за ужаса от войната по радиото.”
Когато Джамал пристига в Тимишоара – уморен и гладен, след като вървял пеша от Сърбия, Омар се погрижил за него. Новият му приятел от Ирак му предоставил не само храна, но и утеха.
Самият Омар, който преди преподавал екскурзоводство в един от най-старите университети в Багдад, още притежава своя лаптоп – рядко и ценна вещ в лагер, в който повечето търсещи закрила пристигат само с дрехите на гърба си. Омар също така използва спестяванията си, за да купи храна за себе си и петимата съквартиранти, които споделят общежитието.
Но макар и да притежава повече от съквартирантите си, Омар изглежда уморен от годините, прекарани далеч от дома. Той напуска Ирак през 2005 г., след като баща му, старши офицер в армията на Саддам Хюсеин, изчезва, а един от братята му е убит. Майка му, другият му брат и трите му сестри бягат в Египет, където днес живеят в лагер за бежанци. Омар се чува с тях по Скайп, но не споделя за трудностите, пред които е изправен.
„Никога не включвам камерата на компютъра си, защото не искам майка ми да ме види в това положение – в пренаселена стая с двуетажни легла.”
Всъщност Омар първо намира убежище в Англия, но през 2010 г. решава да се завърне в Ирак. Там обаче бил отвлечен и държан в плен три месеца. През 2012 г., подобно на Джамал, той пресича нелегално Турция, Гърция и Сърбия, за да достигне Румъния.
„Не съм виждал майка си от седем години”, казва Омар. „Това ще е първото нещо, което ще направя, когато отново мога да пътувам свободно.”
Джамал също прекарва дните си в мисли за семейството и често се взира в снимките, които е закачил за металната рамка на леглото.„Сега се обвинявам за това, че преди съм се сърдил на децата си за малки неща – когато например не слушаха и крещяха, докато се опитвах да гледам телевизия”, спомня си Джамал с усмивка. „Заклевам се, че когато се събера с жена ми и децата, няма да се отделям от тях и за миг!”
* Имената на търсещите закрила са променени от съображения за тяхната безопасност
Андреа Анка, Тимишоара, Румъния
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
