Животът на Мирвайс Токхи се преобръща, когато през 2009 г. напуска Афганистан и оставя семейството си там. Той не си е и помислял, че ще преоткрие семейната топлина в една нова държава.
МАРИБОР, 14 март 2013 г. (ВКБООН) – Животът на Мирвайс Токхи се преобръща, когато през 2009 г. напуска Афганистан и оставя семейството си там. Младият мъж, сега 23-годишен, не си е и помислял, че ще преоткрие семейната топлина в една нова държава.
Така си мислел, докато преди година и половина не се запознал със Златка Кунст в манастир в Словения, докато чакал решение относно молбата си за убежище. Грижовната жена помага на Мирвайс отново да подреди разбития си живот и да приеме Марибор – град, в който се чувствал само като гост – като истински дом.Мирвайс бяга от Баглан, провинция в северен Афганистан, след като един от братята му, който предоставял провизии с храна на НАТО, бил убит, а семейството му – заплашвано. „Не ми се искаше да заминавам, но баща ми, който работи в правителството, искаше да съм в безопасност и да имам щастлив живот”, казва Мирвайс, който тогава учел в полицейска академия.
За девет мъчителни месеца той преминал през седем държави с помощта на каналджии. Още три месеца прекарал в център за принудително настаняване в Унгария, откъдето бил депортиран в друг такъв център – Постойна – в Словения. Оттам той най-накрая подал молба за убежище в Словения през ноември 2010 г. Докато чакал решението от Любяна, Мирвайс се опитвал да се разсейва – заемал книги, спортувал, помагал с преводи от пущу и дари на английски език, и изучавал словенски. И понеже винаги е обичал да учи езици, Мирвайс се записал и в курс по арабски. Но въпреки че бил зает, Мирвайс още усещал травмата от престоя си в центровете за задържане и чувал кънтенето от бомбите в ушите си. Затова съученик от курса по арабски му предложил да посети стар манастир в източна Словения, разположен сред зелени хълмове и свежи билкови градини, който от десетилетия бил известен като място, където човек може да намери истиснки мир и покой. Седмицата, прекарана в манастира, променила живота на Мирвайс. Той възвърнал част от силите си и се запознал с жената, която скоро щял да възприеме като втора майка. Златка, на 56 години, била в манастира по същото време, за да медитира. Тя била настанена на същия етаж като Мирвайс и така двамата бързо се сприятелили. „На сбогуване си обещахме, че няма да се забравим”, спомня си младият бежанец, който поддържал връзка с жената през следващата година, докато чакал решението по статута си. Когато най-накрая получил бежански статут, Мирвайс си намерил едностаен апартамент в центъра на Марибор с помощта на Златка, която се погрижила за документите и осигурила депозит. „Тя ми оказа най-щедрата подкрепа, която бих могъл да получа в началото”, казва Мирвайс за Златка, която разбрала, че държавният център за интеграция, разположен в предградията на Марибор, не е най-удачното място, в което човек да започне новия си живот и да се интегрира.Но това, което е най-скъпо на Мирвайс, е времето и топлината, с които го даряват Златка и нейният съпруг. „Ние наистина сме като семейство, а това означава всичко за мен. Прекарваме си приятно, а когато съм тъжен, има кой да ме изслуша”, разказва младият афганистанец пред ВКБООН със сълзи в очите.Той говори по телефона със Златка почти всеки ден. Двамата се срещат за обяд, готвят заедно типични афганистански и словенски ястия през почивните дни или пък просто обсъждат как е минала седмицата с чаша чай в ръка. Мирвайс нарича дъщерята и зетът на Златка свои брат и сестра. От своя страна Златка споделя, че да бъде втора майка на Мирвайс е истинска благословия. „Той просто докосна сърцето ми – както като самотен и беззащитен бежанец, така и като сина, който никога не съм имала.”Тя работи по проекти на Европейския социален фонд, насърчаващи грижата към децата. Златка, която редовно дарява дрехи, играчки и храна на нуждаещите се, среща бежанец за първи път именно в лицето на Мирвайс.„Хората трябва да престанат да мислят само за себе си и собствените си проблеми и да осъзнаят, че по света има много други, които са страдали толкова много и които са нямали възможност да останат в родината си – хора, лишени от избор, сигурност, гордост и самочувствие”, казва Златка. Мирвайс пък добавя, че неговата майка, отначало разтревожена за бъдещето на сина си в Словения, вече е облекчена и се радва, че сега Мирвайс е в безопасност и може да разчита на семейството на Златка. Мирвайс пък се опитва да поддържа връзка със семейството си в Афганистан, макар че те нямат компютър, а телефонните разговори са много скъпи. Сега Мирвайс се надява да работи като преводач, за да може да помага на търсещите закрила по време на процедурите за определяне на статут. Той говори свободно пущу, дари и персийски, а също така е напреднал и в английския, словенския, арабския и урду. Казва, че езиците винаги са му се отдавали: „ако нещо ти е интересно, ще го научиш лесно”.„Искам да стъпя на краката си възможно най-бързо”, казва той, като добавя, че не му е приятно да приема социалната помощ от 260 евро на месец, на която имат право всички признати в Словения бежанци през първите три години. „Вярвам в силите си и давам всичко от себе си”, казва Мирвайс решено. „Когато нещо ми е трудно, гледам как се справят другите, уча се от тях и правя същото.”Ева Хегедуш, Марибор, Словения
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър