Големият брой непридружени деца, които пристигат в Европа през последните години, създава огромен натиск за европейските държави въпреки стабилните стандарти.
Много от непридружените деца са преживели насилие, сексуална експлоатация, трафик, насилствен брак или силен емоционален или психологически натиск не само по време на пътуването си, но и в Европа.
Случаите на задържане на деца нарастват. Мащабната институционална грижа се използва прекомерно и възможностите за събиране на семействата са ограничени. Често се предприемат мерки, без да се взимат предвид интересите на детето и въздействието им върху неговото благосъстояние. Децата мигранти и бежанци не са третирани като децата, граждани на съответните държави, което води до още повече заклеймяване и маргинализиране.
Европа може да превърне тази трудна ситуация във възможност за справяне с разпокъсания и често причиняващ вреда подход към нуждите на децата, който ще има тежки дългосрочни последици както за тях, така и за европейските общества като цяло. Алтернативната възможност за Европа е да създаде по-силни системи, които ще защитават децата по-добре и ще дадат добър пример за останалите държави.
На базата на консултации с работещи в областта специалисти (психолози, социални работници, учители, попечители), правителства, специалисти от Европейския съюз (ЕС) и непридружени деца в Европа, Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), УНИЦЕФ и Международният комитет за спасяване (IRC) изготвиха пътна карта, обхващаща редица ключови препоръки.
Пълния документ с препоръки може да изтеглите от тук.
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
