За Мохамед Хюсеин Али, България става убежище, когато той е принуден да избяга от Ирак преди три години. Една година след това, той посреща жена си и двете си деца в София и започва наново живота си.
Будапеща, 13 юни (ВКБООН) – За Мохамед Хюсеин Али, България става убежище, когато той е принуден да избяга от Ирак преди около три години.
Една година след пристигането си, той посреща жена си и двете си деца в София и семейството наново започна живота си заедно.
През 2010 г., след като сектантски групи се насочват към него заради работата му с международна организация в областта Фалуджа, Али разбира, че домът му вече не е безопасен.
Бившият учител по история започва да търсят в интернет коя европейска държава, би го приела, а по-късно семейството му. От он-лайн форуми, Али научих за благоприятното законодателство на България и практики за събиране на семейството в сравнение с тези на останалите страни в региона.
Откритията му съвпадат с резултатите на „Достъп до събиране на семейство“ на ВКБООН, доклад, който хвали София за допускане на бежанци, така и ползващи се от международна закрила, да кандидатстват за събиране на семейството директно в България, както и за начина, по който властите разглеждат молбите.
„Мислех, че най-добрата страна, в която да избягам, е България, защото ако отида някъде другаде, може да не съм в състояние да видя децата си“, казва Али от неговия тристаен апартамент с изглед към българската столица, София, и е заобиколен от семейството му, които получават същия хуманитарен статут като него, когато пристигат през ноември 2012.
Иракчанинът напуска дома си през 2010 г. с натежало сърце, но големи надежди, че скоро ще се съберат със съпругата си и двете им деца – на възраст между три и четири по това време.
Али първо пътува до Турция и, с помощта на каналджии, стига до българската граница край Одрин през октомври 2010 г., където той се обявява за българските власти.
Той получава хуманитарен статут на 30 юни 2011 г. и месец по-късно подава молбата си за събиране на семейството до Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Али бързо получава положителен отговор от ДАБ след подаване на молбата.
Но както изглежда неизбежна среща, конфликт още веднъж разтърсва животът на Али и семейството му.
Обработката на визи в българското посолство в Дамаск е прекъснат насред ескалиращата вътрешна война на Сирия, както и процедурата е спряна в продължение на няколко месеца преди документите да се прехвърля в българското консулство в Истанбул.
С финансова помощ от роднини, съпругът и съпругата успяват да се срещнат няколко пъти в Истанбул по време на труден момент на раздяла.
Али признава, че се мъчи през този дълъг период, толкова далеч от тези, които обича най-много:
„Ние просто прекарвахме време в чакане … не можах да спя от толкова много мисли за тях.“
Но въпреки забавянето, причинено от обстоятелства извън контрола на всички участници, Али хвали онези, които помагат семейството отново да е заедно: от хората в центъра за бежанци, до длъжностните лица на ДАБ в България, и в крайна сметка тези, в консулството в Истанбул.
„Комуникацията с длъжностните лица беше отлечна – те ми помогнаха много … Мога само да пожелая на най-доброто за тях „, казва Али.
В доклада, ВКБООН приписва плавната процедура в България до готовността на служителите да поддържат връзка по случая чрез електронна поща, което не само премахва трудностите, свързани с обработка на оригинални документи, но намалява разходите, които обикновено се поемат от заявителите.
„Изхарчих около 7000 USD общо да се събера със семейството си“, казва Али.
„Но за мен тези пари са нищо, защото това е моята мечта … да ги доведа тук.“
Съпругата му ражда третото им дете – момиченце – в България преди седем месеца, и другите деца вече са в училище.
„Много съм щастлив да имам новородено дете, моите деца са всичко за мен.“
От Андреа Анка / ВКБООН
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър