От Филипо Гранди, Върховен комисар на ООН за бежанците
Година след година се изказвам на този форум в защита на сирийския народ – особено на милионите сирийци, които в продължение на 14 години бяха принудени да напуснат домовете си: 13 милиона от тях продължават да са разселени, включително 5 милиона бежанци извън Сирия.
Година след година призовавах също така за силна подкрепа за страните – Ливан, Йордания, Турция и други – които приеха сирийски бежанци въпреки намаляващите международни ресурси, изпълнявайки ангажиментите си да предоставят на бежанците закрила и помощ в рамките на така наречената програма 3RP, докато те могат безопасно и доброволно да се завърнат у дома.
И на 8 декември завръщането у дома стана възможно.
Оттогава насам вече са се завърнали над един милион сирийци – 350 000 от съседни държави и много повече вътрешно разселени. С настъпването на пролетта, края на Рамадан, а след това и на учебната година, очакваме още много хора да се присъединят към тях. Последните ни проучвания показват, че 80% от бежанците се надяват да се завърнат един ден, а 27% изразяват намерение да го направят в рамките на една година. Последният процент се е повишил значително през последните седмици.
В оперативната рамка за завръщането, която ВКБООН издаде през февруари – сега включена в по-широк план за действие на ООН – ние изчислихме, че до 3,5 милиона сирийци, както вътрешно разселени, така и бежанци, биха могли да се завърнат през следващите месеци.
Ще поясня: ВКБООН не насърчава завръщането. Всъщност важно е всички държави, които приемат сирийски бежанци, да поддържат премерен подход. Твърде рано е да се премахват гаранциите за закрила и аз приветствам сегашното мислене на много държави-членки на ЕС, и на Европейската комисия в тази насока.
По-скоро позволете на сирийските бежанци да отидат и да посетят домовете си, без да се страхуват, че ще загубят правния си статут, достъпа до права и подкрепата в страните на убежище. Това ще им помогне да вземат информирано решение за постоянно завръщане.
Факт е, че много сирийци вече избират да се завърнат. И ние трябва да ги подкрепим с информация, документи, транспорт, малки грантове.
По-голямото и по-спешно предизвикателство, обаче, е как да направим това завръщане устойчиво.
Как да гарантираме, че след като хората се завърнат в своите общности, те ще разполагат с достатъчно основни ресурси: подслон, електричество, вода, канализация, образование, работа; с една дума – възможности, за да могат да си представят бъдещето за себе си и своите семейства в своята страна.
Как да гарантираме, че те са в безопасност, че правата им се спазват – защото без сигурност няма да има възможности.
Но ако не успеем да им помогнем да се установят в Сирия, не се заблуждавайте: последиците ще бъдат катастрофални. Не само че завръщанията ще спрат, но и тези, които са се прибрали (а вероятно и много други), ще се преместят отново.
И няма да останат в региона.
Обявените от ЕС и други страни големи ангажименти, които вече чухме, и се надяваме, че ще чуем и още такива, са много, много важни. Но в същото време тези дни в европейските страни и на други места се обсъжда много въпросът за приоритет на сигурността пред помощта.
Разбира се, сигурността е важна. Но твърде често тя се представя като нещо, което е за сметка на международната помощ. Това е не само морално погрешно, но и огромна стратегическа грешка: защото помощта допринася за стабилност – за Сирия, за нейните съседи, за Европа и извън нея, и никой друг аспект не доказва това повече от движението на населението.
Така че, когато намалявате помощта, а много от вас го правят, моля, имайте предвид последиците от решенията си. Стабилността в Европа е обвързана със сигурността на сирийския народ – 2015 г. не беше толкова отдавна.
Днес, когато народът на Сирия най-накрая има възможност за по-добро бъдеще, всички ние сме на кръстопът.
От една страна, още от едно и също, защото така е удобно. Плахост. Половинчати мерки. Силни изявления, но малко действия. И този постоянен лайтмотив: няма достатъчно ресурси.
От другата страна – по-сложен път, който изисква поемането на разумни рискове. Да се инвестира много повече в ранното възстановяване. Допълнително премахване на санкциите, за да се стимулират инвестициите и растежът. И да, значителна хуманитарна помощ. В настоящия контекст осъзнавам какво означава всичко това. Но ако имаме сериозни намерения да намерим решения за сирийските бежанци – и за Сирия – и да не се налага да харчим много повече пари по-късно, това е пътят.
В заключение искам да се присъединя към мнозина, които говориха преди мен, и да кажа с уважение на временното сирийско правителство: както знаете, сигурността на сирийците започва от вас. Ние ще подкрепим важните ви изявления, че искате да изградите нация, в която всеки може да има право на глас при вземането на решения за общото бъдеще.
Благодаря ви.
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
