Всеки бежанец има своята лична история за смелост, предизвикателства, страх и сила. Запознайте се отблизо с бежанците и с усилията на ВКБООН, целящи да помогнат на някои от най-уязвимите хора в света.
По повод 20ти юни, Световния ден на бежанеца, споделяме с вас няколко кратки видеа, в които разясняваме истината около най-популярните митове относно бежанците и лицата, търсещи убежище в България.
Всяка година на 20ти юни светът отбелязва Деня на бежанеца. Ден, в който се признават куража, издръжливостта и приноса на бежанците по света. Ден, в който обществото си напомня, че трябва да загърби дискриминацията и да протегне ръка на бежанците в знак на приемане и подкрепа. В този ден, както и във всеки друг, ВКБООН апелира лидерите и гражданите на България да защитят и приемат бежанците вместо да ги дискриминират.
„България има дълга традиция на гостоприемство, а мъжете, жените и децата принудени да напуснат домовете си в следствие на война и насилие повече от всякога имат нужда от безопасност и защита,” каза Представителя на ВКБООН в България, Матайс льо Рут.
„Бежанците не са заплаха. Те са хора също като нас, но бягат от война, насилие и преследване. Трябва да им протегнем ръка вместо да строим стени помежду си.”
Половината от 22.5-те милиона бежанци по света днес идват от три държави: Сирия, Афганистан и Южен Судан. Около 84% от бежанците са приети от страни с ниски и средни доходи. Само три държави – Турция, Пакистан и Ливан – дават подслон на повече от 5 милиона бежанци. Повече от половината бежанци в световен мащаб са деца. Досега през 2017г., 1 800 лица са потърсии закрила в България, сред които 190 са непридружени деца.
В обществото витае митът, че бежанците не искат да учат. Училището в Харманли е пример за обратното.
Вижте историята на Салеха Наими и решете за себе си.
Говори се, че бежанците са заплаха. Но бежанците всъщност бягат от заплахата.
Историята на един иракчанин, принуден да избяга от дома си за да спаси живота си, е една от многото.
В обществото се говори, че бежанците получават прекалено много финансова помощ.
Разберете какви услуги, помощ и грижи се предлагат на лицата, търсещи закрила.
Всеки от нас е чувал под някаква форма твърдението „Бежанците ни заливат.“ Но замисляме ли си това така ли е наистина?
Изгледайте видеото и преценете за себе си.
Вижте бежанците такива, каквито са – обикновени хора, които са избягали от ужасяващо насилие и преследване.
Двама популярни улични художници изрисуваха автобус от градския транспорт, символизиращ толерантност и солидарност към бежанците.
Хадаф и нейният съпруг Мохамед бягат заради ескалиращо сектантско насилие в Ирак през 2007.
Сега живеят в България и Хадаф работи като социален медиатор за Български червен кръст, като помага на други бежанци да намерят път в страната.
Мохамад и жена му Ситара напускат Шри Ланка след като той е задържан в затвора и обвинен, че подпомага бунтовниците от Тамилските тигри.
Те достигат до унгарската граница броени часове преди Ситара да роди тяхната дъщеря.
Саад е иракски бежанец, който живее в Румъния.
Наел е каналджия, който да го преведе в Европа, защото е бил преследван заради работата си като журналист.
13-годишният Хюсайни бяга от Афганистан до Гъция с помощта на каналджия.
Неговата идентичност е прикрита заради безопасността му.
Хауа е бежанка от Етиопия, живееща в бежански лагер в Кения.
На 3 години, Хауа остава сирак и бива отгледана от своята баба. Тя няма други роднини.
Адел е от основно християнският квартал Дора в Багдад, Ирак.
След като камикадзе убива девет от колегите му докато пътуват с конвой, той е принуден да бяга със семейството си в Сирия.
За милиони домът означава преследване.
Нека им помогнем да намерят ново място и достоен живот.
Достигането до финиша е само началото.
За някои маратонското бягане може никога да не свърши, ако не им бъде предложен нов дом.
Всяка минута 8 човека по света са принудени да напуснат домовете си поради военен конфликт или преследване.
Никой не избира да бъде бежанец.
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
