Политика на Европейския съюз в областта на убежището | Убежището в ЕС

Европейските страни имат отдавнашна традиция да предоставят убежище на подложените на преследване. Защитата на основните права е част от самата културна идентичност на Европа. През 1999г. страните-членки на ЕС се ангажираха да създадат Обща европейска система за убежище, която на европейско ниво да се справи с все по-сериозните проблеми, свързани със закрилата.

През следващите години ЕС прие редица важни правни мерки с цел да хармонизира различните системи за убежище на държавите-членки. Регламентът „Дъблин“ определя коя държава-членка е компетентна за разглеждане на индивидуални молби за убежище. Директивата за условията за прием определя минималните условия за прием на търсещи убежище, включително жилищно настаняване, образование и здравеопазване. Директивата за процедурите за закрила определя минималните стандарти при процедурите за даване убежище, като прави важен принос към международното право, тъй като този въпрос не е регламентиран в Конвенцията от  1951г. за бежанците. Т.нар „Квалификационна“ директива въвежда формата на субсидиарна закрила, като допълва Конвенцията от 1951г. за бежанците. Такава закрила се предоставя на лица, заплашени от тежки посегателства.

ЕС създаде освен това Европейския бежански фонд, който осигурява финансова подкрепа на страните-членки, за ефективно функциониране на техните системи за закрила. Информационната система, „Евродак”, работеща на цялата територия на ЕС, сравнява пръстовите отпечатъци с цел да определи дали търсещият убежище вече не е подал молба за бежански статут в друга държава-членка.

ЕС играе важна роля и по отношение на въпросите за закрилата и презаселването в и извън територията на Съюза. Европейското законодателство и практика значително влияят върху разработването на механизми за бежанска закрила в много други държави. Институции като Европейският съвет, Европейската комисия, Европейският парламент и Съдът на Европейските общности имат съответно законодателни, изпълнителни и съдебни правомощия в области, които са пряко свързани с мандата на ВКБООН.

Въпреки директивите и регламентите, целящи хармонизация, обхващаща цялата територия на ЕС, продължават да съществуват значителни различия между държавите-членки на ЕС по отношение на техния подход към закрилата, възможностите и броя случаи с признаване на бежански статут, както и условията за прием като здравните грижи, предоставяни на търсещи убежище мъже, жени и деца. Например в някои страни-членки на ЕС достъпът до основна материална подкрепа е дотолкова ограничен, че много от търсещите убежище се оказват на улицата.

Затова ВКБООН следи европейското законодателство и политика за убежището много отблизо и осигурява препоръки и консултации на институциите на ЕС и на 27-те страни-членки по широк диапазон от въпроси, свързани с бежанската закрила, презаселването и интеграцията. Агенцията за бежанците редовно публикува доклади, предложения и наблюдения за законодателството и политиката на ЕС за убежището.