© Семейства пренасят вещите си през граничния пукнт Зосин в Полша, след като са напуснали Украйна. © ВКБООН, Крис Мелцер
След изтощително тридневно пътуване с кола, Олга и децата й са сред стотиците хиляди хора, напуснали Украйна в търсене на безопасност в съседни страни през последните дни.
При стоманения мост над река Буг, който маркира границата с Полша, се е образувала четиринадесет километрова колона от хиляди автомобили, идващи от Украйна. На всеки няколко минути светофар на моста светва зелено, за да премина дузина превозни средства, което слага край на дните на напрежение, несигурност и страх за хората, които бягат от Украйна в търсене на безопасност.
„Това е третият ни ден на път“, казва 36-годишната Олга в края на пътуване, което обикновено отнема седем часа. Тя тръгва от украинската столица в четвъртък с двегодишния си син, осемгодишната си дъщеря, нейна съседка и дъщеря й, като успява да пристигне на границата с Полша едва в събота вечерта. „Тръгнахме, веднага щом паднаха първите бомби. Отне ни дванадесет часа само да излезем от Киев. Чакаме тук вече 36 часа.“
„Тръгнахме, веднага щом паднаха първите бомби.“
Тя изглежда облекчена от това, че е успяла да пристигне в полския граничен град Зосин, въпреки видимото изтощение от последните няколко дни. Олга обяснява, че не са успели да намерят топла храна или тоалетна по време на цялото пътуване.
„Сигурна съм, че има хора, които са по-зле. Ние поне сме здрави“, казва тя, галейки дъщеря си Полина, която носи дебело палто, шапка и шал заради минусовите температури през нощта, и стиска плюшена играчка на име „Фокси“, която е взела от вкъщи. На въпроса как са се справили, пътувайки в кола три дни, Олга отговаря просто: „Нямахме избор“.
Към неделя стотици хиляди хора вече са избягали от Украйна в съседни страни след началото на военната офанзива на 24-ти февруари. Най-много се насочват на запад към Полша, а други са влезли в Унгария, Молдова, Румъния и България.
Бежанците са регистрирани и им се осигурява подслон от националните власти в приемащите страни, а ВКБООН, Агенцията на ООН за бежанците и партньорските организации са на място в основните гранични райони в региона, за да предоставят необходимата подкрепа.
„Трябва да регистрираме всеки“, казва началникът на полската гранична охрана в Зосин, като посочва дългата опашка от автомобили, които все още чакат да влязат. Пристигащите без превозни средства могат да избегнат опашката от коли и да влязат по-бързо, добавя той.
„Мнозина просто идват пеша. След това трябва да изчакат четири часа”, казва полицаят. „Понякога идват автобуси и оставят хора на няколко километра от границата. Други карат до границата, изоставят колата си и идват пеша.“
Зад него е опъната голяма оранжева палатка, където има хора, които са пристигнали наскоро, благодарни за предложения топъл чай сандвичи, сладкиши, плодове. Вътре майка повива бебето си, докато наоколо някои деца плачат, други тичат и играят – твърде малки, за да разберат какво се случва.
„Сега сме в безопасност…“
Обратно на границата, баща прегръща жена си и децата си за сбогом, преди да се върне обратно в Украйна. Повечето от бежанците, които са влезли в Полша, са жени и деца.
След като получава малко храна и топла напитка, Олга споделя, че няма представа какво предстои оттук нататък за нея и децата й.
„Тази вечер имаме осигурена квартира точно до границата, след това ще потърсим нещо друго“, казва тя. „В крайна сметка вече сме в безопасност.“
Най-голямата й грижа сега е безопасността на съпруга й в Украйна. „Той остана в Киев, дарява кръв през цялото време и се грижи за възрастните хора, които не можеха да избягат. Попитана какво се надява да се случи сега, Олга прегръща дъщеря си и казва: „Да спрат бомбите. Да спрат да убиват. Да можем да се приберем отново у дома.”
Сподели във Файсбук Сподели в Туитър
